Разходка до кучешкия двор в Морската градина

 

Разходка до Морска гара Варна

Днес ще се разходя с дамската част от моята глутница до обновената Морска гара на Варна.

От 24 юли 2015 г. се каня да видя новата пешеходна зона с прилежащите й пейки, чешмички, каскадни цветарници, палмови дръвчета в саксии, декоративни котви и кошчета за боклук.

Пътят ми минава покрай Икономическия университет.

Пресичам булеварда (или минавам през подлеза) и съм в Морската градина. Днес спирам до фонтана с белите русалки и момченца, обливани от множество водни струи.

Най-после стигнах до Плувен комплекс Приморски. Моят стопанин е вихър в плуването. Може и да е тук. Ще огледам внимателно.

Няма го никъде.

Толкова съм жаден, а дамите които водя решиха да се снимат. С драконите ли, с мен ли ... не ми стана много ясно.

Добре, че накрая се сетиха да ми налеят вода "от извора". Малко е топла и мирише странно, но съм толкова жаден, че ще я излоча всичката.

Нямам търпение да видя обновената Морска гара. Изглежда интересно.

На входа има табела. И аз съм изрисуван там, но за мен забраните не важат!

Прихласнах се по огромната площадка до морето. Палми, пейки, павета, рибари, ...

Ето и нещо познато - морската гара.

През 10-тина метра по кея са се подредили хора, които наричат себе си рибари. Общото между тях е, че държат в ръка по една дълга пръчка.

И аз обичам да гриза пръчки, но рибарите играят на друга игра:

вързали са на далечния край на пръчката една прозрачна корда, а за края на кордата - нещо тежко. И ту хвърлят тежестта във водата, ту я вадят. Не разбирам смисъла на тази игра и затова няма да ставам рибар. А и такова страховито свистене се чува, докато мятат тежестта във водата ... да си умреш от страх.  

После чух, че целта на играта била да се извади риба. Тези рибари не виждат ли, че във водата няма риби, а само мазни петна?!

Но за разходки мястото е прекрасно.

Качвам се на вълнолома, за да видя Черно море от високо, а и цяла Варна ми е отсреща като на длан.

Всички си умират да се снимат с мен. Дали да им кажа, че не се казвам Бойко, а РОКИ?

Двете ми дами непрекъснато си разменят местата и се чудя коя по-напред да следя.

Друго си е да видиш морето отблизо, но заради тези огромни камъни е невъзможно.

Огледът на Морска гара приключи и е време да поема отново към дома.
Вървя си аз по алеята, тактувам си безгрижно с опашка и съзирам в далечината свой побратим. Сега ще го причакам. Аз ловец ли съм или не!? Дебненето е моята стихия.

Такива мъници не ги стряскам. По-добре да станем приятели.

А ако си поиграем, още по-добре. И нали съм батко, се "предавам".

Но всичко наоколо, както и това място тук си е моя територия. Затова си го маркирам.

Толкова зареждащо е да газиш бос по тревата. Божествен релакс!

Фотосесия на едни младоженци. Някой трябва да ми обясни какво всъщност правят и най-вече защо го правят. Ние, кучетата не се занимаваме с такива неща и пак преживяваме.

След 3-часова разходка е крайно време да си отдъхна "като бял човек".

 

До нови срещи!